5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.
6. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците.
7. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;
10. защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
11. И той преседя <там> година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.
12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:
13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.
14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;
15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16. И изпъди ги от съдилището.
17. Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.
18. А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,
20. но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
21. А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
22. И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.