12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:
13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.
14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;
15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16. И изпъди ги от съдилището.
17. Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.
18. А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,
20. но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
21. А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
22. И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.
23. И като поседя <там> известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.
24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.
26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28. защото силно опровергаваше юдеите <и то> публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.