29. Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти.
32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35. А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36. И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37. Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38. И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;
39. и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
40. А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.