15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.
16. И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
17. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18. Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19. А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.
20. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
21. като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.
22. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24. който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29. Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти.