27. И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28. Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29. да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
30. И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.
31. И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.
32. А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
33. И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
34. Но Сила видя за добре да поседи още там.
35. А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
36. А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
37. И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
38. а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39. И тъй, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,