2. И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
3. Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
4. А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
5. Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6. Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
7. И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8. И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
9. и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10. Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11. Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12. Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13. И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14. Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.