15. А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.
16. А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17. А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18. А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19. А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.
20. А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
21. И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22. А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23. И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24. Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25. А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.