5. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,
6. <но пак> посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.
7. Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на <страшния> съд и погибелта на нечестивите човеци.
8. Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.
9. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
10. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
11. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие,
12. като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!
13. А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
14. Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир <в сърцата си>.
15. И считайте дълготърпението на нашия Господ <като средство> за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.