Старият Завет

Новият Завет

2 Петрово 2:17-22 Ревизиран (BG1940)

17. Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина до века.

18. Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.

19. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

20. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.

21. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.

22. С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.

Прочетете пълната глава 2 Петрово 2