1. При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2. че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3. Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4. като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.
5. И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
6. така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7. И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
8. Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9. Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10. А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.