1. Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2. Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
3. стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.
4. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
5. А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.
6. И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
7. (защото с вярване ходим, а не с виждане).
8. - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
9. Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.