6. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7. А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8. Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;
9. гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.
10. Всякога носим на тялото си убиваното на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11. Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13. А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;
14. понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15. Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.
16. Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18. които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.