Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 4:1-9 Ревизиран (BG1940)

1. Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2. но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3. Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4. за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5. (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

7. А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8. Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

9. гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 4