9. Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.
10. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11. Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12. И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13. и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.
15. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
16. но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17. А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,
18. А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.