5. Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6. Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7. Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8. как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9. Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.
10. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11. Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.