Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 3:12-14 Ревизиран (BG1940)

12. И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13. и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 3