Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 2:1-9 Ревизиран (BG1940)

1. Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

2. Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

3. И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

4. Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

5. Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

6. За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

7. така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

8. Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

9. Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 2