Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 1:15-24 Ревизиран (BG1940)

15. С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16. като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

17. Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18. Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

19. Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20. понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21. А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22. Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23. Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24. защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 1