5. Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша.
6. Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.
7. Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
8. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
9. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.
10. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
11. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.
12. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
13. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.
14. И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.
15. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
16. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.
17. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има <в себе си> наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19. Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.
20. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
21. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.