15. Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
16. Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
17. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:
18. И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
19. Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
20. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
21. На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
22. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
23. Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
24. Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.
25. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.
26. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
27. но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.