Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 7:10-22 Ревизиран (BG1940)

10. А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

11. (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

12. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

16. Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

17. Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

18. Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

19. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

20. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

21. <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

22. защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

Прочетете пълната глава 1 Коринтяни 7