1. А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.
2. Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.
3. Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.
4. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
5. Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
6. Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.
7. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.
8. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
9. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.
10. А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
11. (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
12. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.