Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 14:7-17 Ревизиран (BG1940)

7. Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

8. Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

9. Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

10. Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

11. Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

12. Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13. Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.

14. Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

15. Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.

16. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

17. Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

Прочетете пълната глава 1 Коринтяни 14