23. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24. Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;
25. тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.
26. Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27. Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28. Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29. От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.
30. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32. и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.