11. Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.
12. Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13. Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.
14. Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15. Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.
16. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?
17. Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18. Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19. обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.
20. Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21. В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22. Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.
23. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?