17. тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18. Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19. Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.
20. Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
23. Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24. Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.
25. Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;
26. защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27. Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.
28. Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -
29. съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?
30. Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31. И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33. както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.