4. Помня сълзите ти за мен и жадувам да те видя, за да се изпълня с радост.
5. Припомням си искрената ти вяра, която първо имаха баба ти Лоида и майка ти Евника, и съм убеден, че сега я имаш и ти.
6. Ето защо ти напомням да поддържаш огъня на Божия дар, който получи, когато положих ръцете си върху теб.
7. Защото Духът, който Бог ни даде, не ни прави плахи, а ни изпълва със сила, любов и себевладение.
8. Така че не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мен, който съм затворник заради него, а бъди готов да страдаш за Благата вест заедно с мен, като разчиташ на силата, която Бог ти дава.
9. Той ни спаси и ни призова към свят живот не заради нещо, което ние самите сме извършили, а заради собственото си намерение и благодат, която вече ни бе дал в Христос Исус преди началото на времето,
10. но ни я показа сега с идването на Христос Исус, нашия Спасител. Той сложи край на властта на смъртта и чрез Благата вест разкри вечния живот.
11. За да разпространявам тази Блага вест, аз бях назначен за проповедник, апостол и учител.
12. И заради това понасям тези страдания, но не се срамувам, защото познавам Онзи, в когото съм положил вярата си, и съм сигурен, че той може да опази онова, което ми е поверил, до онзи Ден.
13. Имай за образец правилното учение, което чу от мен, и го следвай с вярата и любовта, които трябва да имаме в Христос Исус.
14. С помощта на Святия Дух, който живее в нас, пази истината, която ти бе поверена.
15. Както знаеш, всички от Азия ме изоставиха, включително Фигел и Ермоген.
16. Моля се Господ да е милостив към семейството на Онисифор, защото той много пъти ме разведряваше и не се срамуваше от това, че бях в затвора.