1. Знаем, че когато тялото ни – палатката, в която живеем тук на земята – бъде унищожено, Бог ни дава дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил.
2. И докато сме в земния дом, стенем, защото жадуваме да бъдем облечени с небесния.
3. Като сме облечени с него, няма да бъдем голи.
4. Онези от нас, които са в земното си тяло, са обременени и стенат. Нашето желание е не да се освободим от земното си тяло, а да се облечем с небесното, за да може смъртното да бъде погълнато от живота.
5. Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него.
6. Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа,
7. тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме.
8. Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа.
9. Независимо дали живеем тук или там, имаме само едно желание, и то е да вършим онова, което му е угодно.
10. Всички трябва да се явим пред Христос, за да ни съди и всеки да получи заслуженото и за доброто, и за злото, което е извършил, докато е бил в земното си тяло.
11. И понеже знаем какво е страх от Господа, ние убеждаваме хората да приемат истината. Бог ни познава напълно, но аз се надявам, че и вие също ни познавате така.
12. Ние не се опитваме отново да се препоръчваме пред вас, а по-скоро ви даваме възможност да се гордеете с нас, за да имате отговор за онези, които се гордеят с онова, което се вижда, а не с онова, което е в сърцето.
13. Защото ако сме безумци, то е за Бога, и ако сме с ума си, то е за вас.
14. Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели.
15. А той умря за всички, за да може живите да не живеят вече за себе си, а за него, който умря и бе възкресен за тях.