1. Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не съм ли видял Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2. Дори и да не съм апостол за другите, за вас съм апостол, защото вие сте печатът, който доказва моето апостолство в Господа.
3. На тези, които ме разпитват, казвам в своя защита така:
4. Нямам ли право да ям и да пия?
5. Нямам ли право да се оженя за вярваща жена както другите апостоли и Господните братя, и Кифа?
6. И нима само аз и Варнава трябва да работим за прехраната си?
7. Кой служи войник на свои разноски? Кой сади лозе и не яде плодовете му? И кой се грижи за стадо и не пие млякото му?
8. Не казвам всичко това само от човешка гледна точка. Нима и законът не казва същото?
9. Защото в закона на Моисей е писано: „Не връзвай устата на вол, който вършее.“ Но нима за воловете се грижи Бог?
10. Не казва ли това за нас? Да, за нас е написано това, защото този, който оре, трябва да оре с надежда и този, който вършее – с очакване да получи своя дял от реколтата.
11. А нима е твърде много ние, които посяхме у вас зърното на духовното, да искаме да пожънем от вас материални блага?
12. Ако други имат правото да вземат неща от вас, нямаме ли ние повече основания от тях? Но ние не сме се възползвали от това свое право и понасяме всичко, за да не поставяме пречки по пътя на Благата вест за Христос.
13. Не знаете ли, че онези, които работят в храма, получават храната си от храма и онези, които служат редовно при олтара, си делят помежду си това, което е принесено в дар?
14. Така и Господ заповяда онези, които изявяват Благата вест, да получават прехраната си от това.