33. А жененият човек се грижи за житейски неща и как да угоди на жена си
34. и затова е раздвоен. Така неомъжената жена или девойка се грижи за Господните дела, за да бъде тя свята в тяло и в дух, а омъжената жена се грижи за житейските неща и как да угоди на мъжа си.
35. Казвам това за ваше добро, не за да ви налагам ограничения, а заради добрия ред и за да сте посветени на Господа, без нищо да ви отвлича.
36. Ако някой смята, че не постъпва както е редно към годеницата си, ако тя вече прехвърля идеалната за женитба възраст и той мисли, че трябва да се оженят, да направи това, което иска: не е грях да се оженят.
37. Но този, който е твърд в сърцето си, никой не го принуждава, господар е на желанията си и е решил в сърцето си да не се жени за годеницата си, ще направи добре.
38. И така, този, който се оженва за годеницата си, постъпва добре, а този, който не се оженва за нея – още по-добре.
39. Жената е свързана в брак, докато мъжът й е жив, но ако той умре, е свободна да се омъжи за когото иска, при условие, че бракът е в Господа.
40. Но според мен тя ще е по-щастлива, ако остане така, както е, а мисля, че и аз имам Божия Дух.