1. Сега за онова, за което ми писахте: добре е човек да не се жени,
2. но поради опасността от сексуални грехове, всеки мъж трябва да има своя съпруга и всяка жена трябва да има свой съпруг.
3. Мъжът трябва да дава на жена си това, което й дължи като на съпруга, а така също жената трябва да дава на мъжа си това, което му дължи като на съпруг.
4. Не жената е господар на тялото си, а мъжът й. Така също не мъжът е господар на тялото си, а жена му.
5. Не се лишавайте един от друг, освен ако сте се споразумели да бъде така за известно време, за да се посветите на молитва и след това отново да бъдете заедно, за да не може Сатана да ви изкушава поради вашата неспособност да се владеете.
6. Но казвам това само като съвет, а не като заповед.
7. Бих искал всички хора да са като мен, но всеки е получил различен дар от Бога и един живее по един начин, а друг – по друг.
8. А сега за неженените и вдовиците ще кажа следното: добре е, ако те останат неженени като мен.
9. Но ако не могат да се въздържат, нека да се оженят, защото е по-добре да се оженят, отколкото да изгарят в желание.
10. А за тези, които са женени, давам заповед (всъщност не аз я давам, а Господ): жената не трябва да напуска мъжа си,
11. а ако го напусне, трябва да не се омъжва отново или да се върне при мъжа си. Мъжът също не трябва да се развежда с жена си.
12. За останалите казвам (и го казвам аз, а не Господ): ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, той не трябва да се развежда с нея.
13. И ако някоя жена има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, тя не трябва да се развежда с него,