8. Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас!
9. Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят – и за ангелите, и за хората.
10. Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние – презрени.
11. Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни.
12. Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат – благославяме, когато ни преследват – търпим,
13. когато ни хулят – отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.
14. Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца.
15. Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест.
16. Ето защо ви умолявам: подражавайте ми.
17. Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви.
18. Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха.
19. Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели.
20. Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила.
21. Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?