1. Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини.
2. И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие.
3. Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си,
4. защото – макар и съвестта ми да е чиста – не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди.
5. Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.
6. Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг.
7. Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?
8. Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас!
9. Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят – и за ангелите, и за хората.