1. Братя и сестри, искам да ви припомня Благата вест, която ви проповядвах и вие приехте, в която стоите твърдо
2. и която ви носи спасение, ако запазите посланието ми в съзнанието си (освен ако не сте повярвали напразно).
3. Защото ви предадох онова, което и аз получих. Съобщих ви най-важното: че Христос умря за греховете ни, както казват Писанията,
4. и че бе погребан, а на третия ден – възкресен, както казват Писанията,
5. че се яви на Кифа, а след това на дванадесетте апостола.
6. След това веднъж се яви на повече от петстотин братя и повечето от тях са все още живи, макар и някои да са мъртви.
7. След това се яви на Яков и отново на всички апостоли
8. и най-накрая и на мен като на човек, роден преждевременно.
9. Аз съм най-незначителният сред апостолите и дори не съм достоен да се нарека апостол, защото преследвах Божията църква.
10. Но благодарение на Божията благодат аз съм това, което съм. И благодатта, която той прояви към мен, не бе напразна. Напротив: трудех се по-упорито от всички останали, въпреки че не аз го правех, а Божията благодат, която беше в мен.
11. И така, дали ви проповядвам аз или те, това е, което всички проповядваме, и това е, в което вие повярвахте.
12. Но след като проповядваме, че Христос бе възкресен от мъртвите, защо някои от вас казват, че няма възкресение на мъртвите?
13. Ако няма възкресение на мъртвите, значи Христос не е бил възкресен.
14. А ако Христос не е бил възкресен, безсмислено е проповядването ни, безсмислена е и вярата ви.
15. А се оказваме и лъжесвидетели относно Бога, защото пред него свидетелствахме под клетва, че той е възкресил Христос. Но ако, както казват, мъртвите не възкръсват, то и Бог не е възкресил Христос.
16. А ако мъртвите не възкръсват, то Христос не е бил възкресен,
17. а ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е безполезна, вие все още сте в греховете си
18. и онези, които са били в Христос, когато са умрели, са изгубени.
19. Ако имахме надежда в Христос само за този живот, ние бихме били най-достойните за съжаление сред всички хора.
20. Но Христос наистина бе възкресен от мъртвите и бе първият от тях,
21. и ако смъртта дойде чрез човек, чрез човек дойде и възкресението на мъртвите.
22. Защото както всички умират в Адам, така всички ще възкръснат за нов живот в Христос,
23. но всеки по своя ред: Христос е първият плод на възкресението, а когато той дойде, ще възкръснат онези, които му принадлежат.
24. След това ще дойде краят, когато Христос предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всеки управник, всяка власт и всяка сила.
25. Защото Христос трябва да царува, докато Бог не постави всички врагове под краката му.
26. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.
27. Защото „Бог е подчинил всичко на Христос.“ Когато Писанието казва, че „всичко“ е било подчинено, ясно е, че това изключва самия Бог, който е подчинил всичко на Христос.
28. И когато всичко е подчинено на Христос, самият Син ще бъде подчинен на Онзи, който подчини всичко на него, за да бъде Бог всичко за всички.
29. Ако не беше така, какво ще правят онези, които са кръстени заради мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват? Защо са кръстени заради тях?
30. И защо сме изправени пред опасности всеки час?
31. Аз умирам всеки ден. Братя и сестри, гордостта, която изпитвам заради вас в Христос Исус, нашия Господ, ме кара да заявя това.
32. Ако в Ефес се бях борил с диви зверове като обикновен човек, какво щях да спечеля? Ако мъртвите не възкръсват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем!“
33. Не се заблуждавайте: „Лошите приятели развалят добрия характер.“
34. Елате на себе си, както е редно, и престанете да вършите грехове, защото някои от вас не познават Бога. Казвам това, за да ви засрамя.
35. Някой може да попита: „Как възкръсват мъртвите? Какви ще бъдат телата им?“
36. Колко глупави въпроси! Това, което засяваш, трябва първо да умре в земята, за да получи нов живот.
37. А когато сееш, онова, което заравяш в земята, не е тялото, което ще израсне, а само обикновено зърно, независимо дали е пшеница или някакво друго семе.
38. След това Бог му дава тялото, което е избрал: за всяко семе – различно тяло.
39. Плътта на живите същества не е една и съща: една е за хората, друга – за зверовете, различна е за птиците, а също и за рибите.
40. Има небесни тела и земни тела. Небесните тела имат един блясък, а земните – друг.
41. Слънцето има един блясък, луната – друг, а звездите – още по-друг, като всяка звезда се различава по блясъка си от останалите.
42. Така е и възкресението на мъртвите. Тялото, което се заравя в земята, е тленно, а тялото, което възкръсва, е нетленно.
43. Тялото, което се заравя в земята, е без чест, а възкръсва в слава. Тялото, което се заравя в земята, е слабо, а възкръсналото – силно.
44. Това, което се заравя в земята, е физическо тяло, а това, което възкръсва – духовно.Както има физическо тяло, така има и духовно тяло.
45. Така казва Писанието: „Първият човек, Адам, стана живо същество.“ А последният Адам е животворен дух.
46. Не духовното, а физическото е първо, а след него – духовното.
47. Първият човек дойде от земята и бе създаден от пръст. Вторият човек дойде от небето.
48. Какъвто е създаденият от пръст човек, такива са хората от пръст, а какъвто е небесният човек, такива са небесните хора.
49. И както сме носили образа на създадения от пръст човек, така ще носим образа на небесния човек.
50. Това ви казвам, братя и сестри: нашите земни тела от кръв и плът не могат да наследят Божието царство. Нито може тленното да наследи нетленното.
51. Чуйте ме, ще ви разкрия една тайна: няма всички да умрем, но всички ще бъдем променени
52. в един миг, кратък като премигване на око, при звука на последната тръба. Защото тръбата ще изсвири и мъртвите ще бъдат възкресени в нетленност, а ние, които все още сме живи, ще се променим.
53. Защото това тленно тяло трябва да се облече в нетленност и това смъртно тяло – в безсмъртие.
54. И когато това тленно тяло се облече в нетленност и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, ще се изпълни казаното в Писанието:„Смъртта бе погълната, победата е пълна!“
55. „Къде е победата ти, смърт?Къде е жилото ти?“
56. Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57. Но да благодарим на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос!
58. И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен.