Новият Завет

Първото Писмо До Коринтяните 12:16-28 Новият завет: съвременен превод (SPB)

16. И ако ухото каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм око“, нима това е причина то да престане да бъде част от тялото?

17. Ако цялото тяло беше око, как щяхме да чуваме? И ако цялото тяло беше ухо, как щяхме да усещаме ароматите?

18. Но всъщност Бог е поставил всяка една част в тялото така, както той е пожелал, и е определил мястото на всяка от тях.

19. И ако всички те бяха само една част, къде щеше да е тялото?

20. Сега частите са много, а тялото е само едно.

21. Окото не може да каже на ръката: „Нямам нужда от теб.“ И главата не може да каже на краката: „Нямам нужда от вас.“

22. Точно обратното – частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими.

23. И към частите, които зачитаме по-малко, ние се отнасяме с по-голямо уважение. И към тези части, които не са представителни, се отнасяме със специално внимание,

24. защото нашите по-представителни части нямат нужда от такова отношение. Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея,

25. за да няма разделения в тялото, а различните части да се грижат еднакво една за друга.

26. Ако една част от тялото страда, всички други страдат заедно с нея. Ако на една част се окаже почит, всички части споделят радостта й.

27. Така вие сте тялото на Христос и всеки от вас е част от него.

28. Бог постави в църквата първо апостолите, след това пророците, после учителите, после хората със сила да вършат чудеса, после хората с дарба да лекуват, после хората, които помагат с делата си, хората с дарба да ръководят и хората с дарба да говорят други езици.

Прочетете пълната глава Първото Писмо До Коринтяните 12