25. Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.
26. Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи.
27. Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.
28. И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му.
29. Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният сред много братя и сестри.
30. Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.
31. Какво да кажем за това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?
32. Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус, и всичко останало?
33. Кой може да обвини избраните от Бога? Никой! Защото Бог е този, който ги обявява за невинни.
34. Кой може да ги осъди? Никой! Христос Исус умря и, което е още по-важно, беше възкресен, и сега седи от дясната страна на Бога и се застъпва за нас.
35. Кой ще ни отдели от любовта на Христос? Неприятностите, трудностите, преследванията, липсата на храна или дрехи, опасностите или мечът?
36. Както е писано:„Заради теб ни убиват непрестаннои гледат на нас като на овце,обречени на заколение.“