20. Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата,
21. че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.
22. Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки.
23. И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени.
24. Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда?
25. Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.
26. Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи.
27. Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.
28. И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му.
29. Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният сред много братя и сестри.
30. Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.
31. Какво да кажем за това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?
32. Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус, и всичко останало?
33. Кой може да обвини избраните от Бога? Никой! Защото Бог е този, който ги обявява за невинни.