4. Така, братя и сестри, вие също умряхте за закона чрез Христовото тяло, за да можете да принадлежите на друг – на Онзи, който възкръсна от мъртвите, за да принасяме плодове за Бога.
5. Когато живеехме според грешната си човешка природа, нашите греховни страсти, подбудени от закона, вършеха своето дело в телата ни, за да дадат плодове, които водят към смърт.
6. Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин – според писания закон.
7. Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“, нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг.
8. Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен.
9. Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен,
10. и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт,
11. защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.
12. Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13. Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.
14. Знаем, че законът е нещо духовно, а аз не съм. Аз съм човек от плът и бях продаден в робство на греха.