1. Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?
2. Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога.
3. Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“
4. Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил.
5. Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен.
6. Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:
7. „Благословени са онези,чиито беззаконни дела са простении чиито грехове са покрити.
8. Благословен е онзи,когото Господ приема така,сякаш не е извършил грехове.“
9. Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“
10. А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването.
11. По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани,