18. не трябва да се хвалиш пред клоните, които са отчупени. И ако се хвалиш, помни, че не ти храниш корена, а той – теб.
19. Ще кажеш: „Да, но за да бъда присаден, други клони бяха отчупени.“
20. Вярно е. Те бяха отчупени, защото нямаха вяра, а ти поради вярата си остана. Затова трябва не да се гордееш, а да се страхуваш,
21. защото щом Бог не пощади клоните, които по природа принадлежат на дървото, той няма да пощади и теб, ако спреш да вярваш.
22. Трябва да запомниш и Божието милосърдие, и строгостта му – строгост към онези, които са се отрекли от него, и милосърдие към теб, ако останеш в това милосърдие. Защото ако не останеш, и ти ще бъдеш отрязан от дървото,
23. а юдеите ще бъдат присадени обратно, ако не упорстват в неверието си, тъй като Бог е способен да ги присади отново.
24. Щом като ти, който беше отрязан от диво маслиново дърво, на което принадлежеше по природа, и – противно на природата – беше присаден към облагородено маслиново дърво, толкова по-лесно е тези, които по природа са облагородени маслинови клонки, да бъдат присадени отново към дървото, на което принадлежат по природа.
25. Братя и сестри, искам да разберете тази скрита истина (за да не разчитате твърде много на собствената си мъдрост): част от народа на Израел упорито отказа да повярва, но това ще се промени, когато пълният брой езичници дойдат при Бога.
26. И по този начин целият Израел ще се спаси. Както казва Писанието:„От Сион ще дойде освободители ще отстрани всяко безчестие от рода на Яков.
27. И аз ще сключа с тях този завет,когато премахна греховете им.“
28. Отказвайки да приемат Благата вест, юдеите стават врагове на Бога заради вас, езичниците, но Бог избра юдеите и ги обича заради обещанията си към предците им.
29. Защото Бог никога не променя решението си за тези, които призовава, и за това, което дава.
30. Както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега получихте неговата милост заради непокорството на юдеите,
31. така сега те станаха непокорни, защото Бог прояви милост към вас, за да могат те също да получат Божията милост.
32. Защото Бог е заключил всички хора в затвора на непокорството, за да може да покаже милост към всички.
33. Колко дълбоки са Божиите богатства и неговата мъдрост и знание! Колко необясними са присъдите му и неразбираеми – пътищата му!
34. Както казва Писанието:„Кой знае ума на Господа?Кой може да му бъде съветник?“
35. „Кой му е дал нещо,за да е длъжен Богда му се отплати?“