11. Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате,
12. да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.
13. Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне.
14. Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“
15. Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.
16. Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове.
17. Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле.
18. Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.
19. За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,
20. където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек.