1. А Божието обещание да влезем в неговата почивка все още остава, затова да внимаваме никой от вас да не го пропусне.
2. Нали както на нас, така и на тях бе проповядвана Благата вест, но посланието, което чуха, не им помогна, защото когато го чуха, не го приеха с вяра.
3. А ние, които повярвахме, можем да влезем в тази почивка, както Бог каза:„И в гнева си се заклех:«Никога няма да влязат в моята почивка!»“Той каза това, въпреки че със сътворението на света бе свършил делото си.
4. Някъде в Писанията ето какво казва за седмия ден: „И в седмия ден Бог си почина от всичките си дела.“
5. А на друго място в Писанията повтаря: „Никога няма да влязат в моята почивка.“
6. Някои все пак ще влязат там. Но тези, които първи чуха Благата вест, не влязоха поради неподчинението си.
7. Ето защо Бог отново определя ден, наричайки го „днес“, за който говори много години по-късно чрез Давид в цитирания по-горе откъс:„Ако днес чуете Божия глас,не закоравявайте сърцата си.“
8. Ако Исус Навин ги беше завел в обещаната от Бога почивка, по-късно Бог не би говорил за друг ден.
9. Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои.
10. Защото всеки, който влезе в Божията почивка, също си почива от своя труд, точно както Бог си почина от своя.
11. Затова да направим всичко възможно да влезем в тази почивка и никой да не падне, следвайки същия пример на непокорство.
12. Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама – врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето