5. Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към вас като към синове:„Сине мой, не гледай лекомислено на възпитанието от Господа.Не се отчайвай, когато той те изобличава.
6. Защото Господ възпитава онези, които обича,и наказва всеки, когото приема за свой син“?
7. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава?
8. А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове.
9. Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!
10. Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него.
11. Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.
12. И така, повдигнете отпуснатите си ръце и заякчете слабите си колене!
13. Вървете по прави пътеки, за да не се изкълчи куцият крак, а напротив – да оздравее.
14. Старайте се да живеете в мир с всички хора и животът ви да е свят, защото без святост никой няма да види Господа.