13. До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята.
14. Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина.
15. Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там.
16. Но те копнееха за по-добра – тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17. Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син,
18. за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“
19. Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.
20. Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше.
21. Защото вярваше, Яков благослови всеки от синовете на Йосиф, когато умираше, и се поклони на Бога, подпирайки се на бастуна си.
22. Защото вярваше, в края на живота си Йосиф говори за излизане на израелтяните от Египет и даде наставления какво да правят с тленните му останки.
23. Защото вярваха, родителите на Моисей го криха три месеца, след като се роди. Те видяха какво хубаво дете е и не се страхуваха от нареждането на царя.
24. Защото вярваше, когато порасна, Моисей отказа да го наричат сина на фараоновата дъщеря.