3. Те пееха нова песен пред престола, четирите живи същества и старейшините. Никой друг освен тези сто четиридесет и четири хиляди души, откупени от света, не можеше да научи тази песен.
4. Това са хората, които не се омърсиха с жени и останаха чисти. Те следват Агнето навсякъде и бяха откупени измежду останалите хора. Те са първата част от жътвата, отделена за Бога и Агнето.
5. Техните усти не произнесоха нито една лъжа. Те са неопетнени.
6. Тогава високо в небето видях да лети друг ангел. Той имаше вечно благовестие, за да го проповядва на жителите на земята – на всеки народ, племе, език и раса.
7. Ангелът каза високо: „Страхувайте се от Бога и го прославяйте, защото настъпи часът на неговия съд. Поклонете се на Този, който сътвори небето, земята, морето и водните извори.“
8. След него се появи втори ангел и каза: „Падна! Падна великата Вавилон, която накара всички народи да пият виното на нейното блудство, което предизвиква Божия гняв!“
9. Последва ги друг, трети ангел, който каза високо: „Който се покланя на звяра и на неговия идол и бъде белязан със знака му на челото си или на ръката си,
10. също ще пие от виното на Божия гняв, приготвено неразредено в чашата на неговата ярост, и с горяща сяра ще бъде измъчван пред святите ангели и пред Агнето.
11. Димът от мъченията на тези хора ще се издига за вечни векове. Ден и нощ няма да има покой за онези, които се покланят на звяра и идола му и които са белязани с името му.
12. Това означава, че Божиите святи хора трябва търпеливо да понасят, трябва да изпълняват заповедите на Бога и да пазят вярата си в Исус.“
13. Тогава чух глас от небето, който каза: „Запиши! Отсега нататък благословени ще са хората, които бяха в Господа, когато умряха“.„Да – казва Духът, – така е. Сега те могат да отпочинат от тежкия си труд, защото делата им ще ги следват.“
14. Тогава погледнах и видях пред себе си бял облак, а на облака седеше един, който приличаше на Човешки Син, със златен венец на главата и остър сърп в ръката.
15. След това от храма излезе друг ангел и извика високо към Този, който седеше на облака: „Хващай сърпа и жъни! Дойде времето за жътва – плодът на земята е узрял.“
16. Седящият на облака размаха сърпа си над земята и реколтата беше ожъната.