14. Главата и косата му бяха бели като вълна – вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън.
15. Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му – като тътена на водопад.
16. В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.
17. Щом го видях, аз паднах като мъртъв в краката му. Той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният,