12. Обърнах се, за да видя кой ми говори. Тогава видях седем златни свещника
13. и сред свещниците един, който „приличаше на Човешки Син“. Той беше облечен в дълга до земята роба и златен пояс опасваше гърдите му.
14. Главата и косата му бяха бели като вълна – вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън.
15. Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му – като тътена на водопад.
16. В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.
17. Щом го видях, аз паднах като мъртъв в краката му. Той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният,
18. Този, който живее. Бях мъртъв, но погледни – сега съм жив за вечни векове и държа ключовете на смъртта и ада.
19. Затова запиши това, което видя, което става и което ще се случи по-късно.
20. Ето скритият смисъл на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни свещника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте свещника са тези седем църкви.“