1. Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан.
2. (Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори,
3. Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея.
4. На път за там трябваше да мине през Самария.
5. И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф.
6. Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд.
7. Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“
8. (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
9. Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.)
10. Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“
11. Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро.
12. Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му – също!“
13. Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново.
14. Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
15. Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
16. Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
17. Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг.
18. Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
19. Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк.
20. Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21. „Повярвай ми, жено! – каза й Исус. – Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца.
22. Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите.
23. Но идва времето – то вече е настъпило – когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят.
24. Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25. Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26. „Аз съм този – каза й Исус. – Аз, който разговарям сега с теб.“
27. В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28. Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората:
29. „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“
30. И хората излязоха от града и отидоха при него.
31. В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32. Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33. Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34. Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал.
35. Вие често казвате: «Още четири месеца и после – жътва.» А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва.
36. Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря.
37. Има истина в поговорката: «Един сее, а друг прибира плодовете.»
38. Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
39. Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“
40. Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни
41. и много други хора повярваха, като чуха думите му.
42. Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“
43. След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея.
44. (Защото той самият беше казал, че пророкът не е почитан в своята страна.)
45. Когато пристигна в Галилея, хората там го посрещнаха с радост, защото бяха видели всичко, което извърши на празника в Ерусалим, където те също бяха ходили.
46. Исус отново отиде в галилейския град Кана, където беше превърнал водата във вино. В Капернаум живееше един царски служител, чийто син беше болен.
47. Когато този човек чу, че от Юдея Исус е дошъл в Галилея, той отиде при него и го помоли да слезе в Капернаум и да излекува сина му, който е на смъртно легло.
48. Исус му каза: „Докато не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49. Царският служител му каза: „Господине, ела, преди детето ми да умре!“
50. Исус отговори: „Върви си. Синът ти ще живее.“Човекът повярва на това, което Исус му каза, и си отиде у дома.
51. По пътя към къщи слугите му го посрещнаха и му казаха, че синът му е добре.
52. Човекът попита: „По кое време синът ми започна да се чувства по-добре?“Слугите отговориха: „Треската му премина вчера около един часа.“
53. Бащата разбра, че това е времето, по което Исус беше казал: „Синът ти ще живее.“ И той, и всички хора в дома му повярваха.
54. Това беше второто знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.