20. И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.
21. Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши «Царят на юдеите», а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“
22. Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“
23. След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири – по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове – изтъкана от горе до долу от едно парче.
24. Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:„Разделиха дрехите мипомежду си,а за облеклото михвърлиха жребий.“Войниците така и направиха.
25. До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария – жената на Клопа – и Мария Магдалина.
26. Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“
27. След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.
28. Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“
29. Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му.
30. След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.
31. Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете.
32. Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус.
33. Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите.
34. Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода.
35. (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.)
36. Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“