4. Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“
5. Отговориха му: „Исус от Назарет.“Той им каза: „Аз съм.“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.)
6. Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.
7. Той отново ги попита: „Кого търсите?“„Исус от Назарет“ – отвърнаха те.
8. Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“
9. (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)
10. Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.)
11. Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“
12. Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го
13. и го отведоха първо при Анна – тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година.
14. (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
15. Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника.
16. Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре.
17. Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“Той й отговори: „Не, не съм!“
18. Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
19. Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение.